Ние сме склонни да мислим за езиците като отделни единици. Изучаването на език изисква да се съсредоточите само върху граматиката и речника на този конкретен език. Има опасност от смесването на стари и нови езици, защото вече трябва да владеете новия. Този начин на мислене, от друга страна, е напълно в противоречие с реалността. Обикновено има смесица от два или повече езика в обикновения разговор между едноезични и двуезични. Терминът, използван за описване на това явление, е терминът „Превод на езика“.
Преводът е сравнително ново понятие в областта на лингвистиката. Той е популярен едва през последните две десетилетия като контрапункт на широко разпространеното убеждение сред едноезичните, че човешкият мозък обработва езиците независимо. За да започнем, нека разгледаме по-отблизо израза „превеждане на езици“ и как той може да промени разбирането ни за езика.
Преводът като дефинирана концепция
Тъй като различните хора го описват по различни начини, е трудно да се определи точното значение на термина „превеждане” Терминът „преезици“ е бил обект на много спорове сред лингвистите, въпреки че няма общоприето значение за термина. Важно е да имате предвид този отказ от отговорност, докато разглеждате използването на фразата от различни хора.
Една от непубликуваните произведения на Cen Williams през 1980-те години на миналия век се позовава на trawsieithu, уелската дума за „превеждане на езици“, и той развива тази фраза. За Уилямс думата „биграмотност“ има специфично значение: тя се отнася за учениците, които могат да разговарят както на английски, така и на уелски в един и същи клас.
Оттогава много учени са използвали думата, за да обяснят използването на различни езици в един и същ контекст. Езиковото обучение е едно от най-разпространените му приложения. Обучението на учениците да говорят два или повече езика в класната стая е известно като превеждане. Това се различава от по-голямата част от обучението на втори език, което преподава само един език в даден момент.
Терминът „превеждане“ може също да се използва за обозначаване на практиката на използване на два или повече езика едновременно. Има няколко начина това може да се случи. Превеждането се случва, когато двама души, които владеят два езика, разговарят на двата езика едновременно. Превеждането се случва, когато турист се опитва да разговаря с някой, който говори различен език от него. Превеждането се случва, ако два или повече езика се говорят в един и същ контекст.
Съществуват големи разногласия относно значението на термините „двуезичен“ и „многоезичен“, когато се използва фразата „превъвеждане“. Продължаваща полемика бушува от десетилетия относно предположението, че двуезичният е „двама едноезични в един“.
Важно е да се обмисли дали мозъкът обработва няколко езика независимо или колективно. Привържениците на преезиците казват, че мозъкът възприема всички езици като един и затова е невъзможно да се направи разлика между испански и френски в двуезичния испано-френски език. Много хора подкрепят тази теория, но тя не е получила широко признание.
Babbel е чудесно място за изучаване на нови езици всеки ден.
Защо хората използват смяна на кодове и превод на езици?
Превключването на код е друга често използвана дума за описание на процеса на превключване между езици. Възможно е да сбъркате двете, ако вече сте запознати. Достатъчно справедливо, тъй като различията в езиковия подход създават известно объркване.
Повече от половин век превключването на код се изучава в областта на лингвистиката. Най-разпространеният метод за изучаване на превключването на код е да слушате речта на хората и да разберете как и защо преминават от един език на друг.
Изучаването на „граматика“ на превключването на код, тъй като предположението зад него е, че нещо в мозъка управлява как работи е обект на много изследвания. Кодирането е свързано с теорията на двуезичието „двама едноезични в един“.
Дори сред лингвистите обаче превключването на код е придобило отчетлива конотация. Терминът „кодово превключване“ понякога се използва, за да опише как хората променят поведението си в зависимост от ситуацията.
Когато едно дете е с приятелите си или родителите си, те може да се държат по различен начин. Думата „кодово превключване“ често се използва, когато се обсъжда расата и начина, по който чернокожите и другите цветнокожи хора взаимодействат с белите. В допълнение към Code Switch, NPR предоставя подкаст, посветен на темата за състезанието. Това обаче е полезно понятие само по себе си, но няма връзка с лингвистиката.
За разлика от това да бъде специфична област на обучение, преводът служи по-скоро като концептуална рамка за изследване на това как хората взаимодействат с езика. Вместо да се фокусира върху отделни езици, диалекти и говорими думи, преводът се фокусира върху показването на това как всички тези неща са преплетени.
Превеждането, за разлика от превключването на код, разглежда по-отблизо хората, които говорят езика. За да перифразираме привърженика на преговора, Офелия Гарка: „Преводът е нещо повече от просто превод на различни езици; разглежда езика на говорещия отвътре навън.” Според тази линия на разсъждение трябва да премахнем някои от езиковите бариери, които ни пречат да разберем напълно многоезичието.
Въпреки това, широката дефиниция за превод постоянно се променя. Превеждането и превключването на код могат да бъдат посочени по различни начини. Вероятно фразата "превключване на код" ще продължи да се използва от неспециалисти, въпреки факта, че двете не са точно едно и също нещо.
Превод и преподаване
В по-голямата си част преезиците се използват предимно за образователни цели, особено за деца. Някога общоприетата мъдрост смяташе, че най-ефективният подход за отглеждане на двуезично дете е да се преподава всеки език самостоятелно. През последните години няколко инструктора започнаха да изпробват различен подход.
Трима учители по езици очертаха някои специфични стратегии за преподаване на два езика едновременно в статия за Language Magazine. От студентите се изискваше да съставят многоезични текстове и да се научат как да се ориентират между езиците като част от курсовата работа.
Това е по-холистичен подход към ученето и включва внимателна подготовка, за да се гарантира, че на двата езика се отделя еднакво внимание. Както казаха те: „Преводната дейност предложи място на моите нововъзникнали двуезични ученици да впрегнат целия си езиков репертоар, стимулирайки развитието на важни умения за грамотност и подобрявайки техния учебен опит.“
Този метод на преподаване не се смята за успешен. Преподаването на два езика едновременно би било неефективно, според много лингвисти, които смятат, че всеки език има своя собствена граматика.
Използвайки тази парадигма, повече хора вероятно ще експериментират с иновативни начини за преподаване на двуезичието в бъдеще. Той става все по-популярен в региони, където децата вече са двуезични, защото се среща с учениците там, където са по отношение на техния образователен опит.
Ако можете да вземете нещо от това обаче, то е, че вече има милиарди хора по целия свят, които не се замислят за факта, че говорят няколко езика едновременно.
Фокусирането върху „правилната“ реч ограничава нашето възприятие за световното разнообразие, дори ако едноезичието е популярно в западния свят. Преводът може да стане стандарт в бъдеще, тъй като комуникацията е сложна.
